Крепостта известна с името “Горното градище”

    Крепостта е разположена на южния бряг на Средецка река, върху естествено защитен хълм. На това място реката опасва хълма от запад, север и юг. Крепостта отстои на около 2 км. югозападно от римската колония Деултум и съвременното село Дебелт. През 1885 г. братята Шкорпил правят първата окомерна скица на руините и съобщават, че сред местното население те са известни с името “Горното градище”.
    Спасителни археологически разкопки са проведени през 1980/1981 г. Проучено е външното лице на източната, отчасти на северната и южната крепостни стена. Разкрити са две ъглови кули и една междинна на източната стена. Югоизточната кула е капковидна, а междината и североизточната са четириъгълни. Крепостта е изградена през VІ век. В нея е настанен византийски военен гарнизон, които е имал за цел да осигури отбраната на града и защитата на главните пътищата към проходите на Странджа планина, във връзка със зачестилите славяно-аварските нашествия. В края на VІ  началото на VІІ век гарнизона е напуснал крепостта.
Вторият период на обитаване на крепостта се свързва със средновековния византийски град Девелт във времето от ІХ до ХІІІ век. След превземането на византийския Девелт от кан Крум през 812 година и ненадейната му смърт, в Тракия остават множество български войски, защитаващи важни стратегически позиции. Българите продължили бойните действия през 814 - 815 г., като отхвърлили византийското предложение за мир. В края на 815 г., Лъв V Арменец (813 - 820) сключва 30-годишен мирен договор с новия кан Омуртаг, син на кан Крум, с който се урежда границата между двете държави в Тракия. Тя започвала от "Черноморското крайбрежие при Девелт, минавала по окопа Еркесия, продължавала към река Марица и оттам към Родопите и Стара планина, но не включва Пловдив и областта му".
    След подписването на мирния договор от 815 година между България и Византия, върху руините на византийския град (разположен северно от реката) е изграден българския гарнизон. Югозападно от него, в очертанията на ранновизантийската крепост се премества средновековния византийски град Девелт, а източно от него на около 1200 м., се изгражда комеркиарията на Девелт. Тя е разположена на южния бряг на реката при вливането й в морския залив.Така градът поема функциите на контролно-пропускателен пункт между България и Византия, регулиращ трафика на стоки и хора към и от Константинопол. В това време той става важен стратегически пункт за българо-византийките политически и културни взаимоотношения.
Девелт достига своя разцвет през периода Х – ХІІІ в. Проведените археологически проучвания показват, че византийският град се утвърждава като значим търговски и културен център. Красноречиво доказателство за високия жизнен стандарт на селището са многобройните представителни находки и глазираната трапезна керамика – внос от големите тържища на Империята. Градът е епископски център в епархия Хемимонт от края на VІІІ в. и до ХІІ в. епископите му са регистрирани в нотициите на Константинополската патриаршия. През 1205 г.,  след битката при Одрин, градът за кратко е присъединен към българската държава. За последен път в изворите името му се споменава във връзка с похода на византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот през 1261 г.
    В края на ХІІІ, заливът достигащ до Девелт е прекъснат от пясъчна коса образувала се от наносите на реките. Откъснат от морския бряг, градът остава встрани от големите търговски пътища и постепенно запада. Век по-късно българските земи са завоювани от Османската империя. Тогава селището се измества на север от средновековната крепост и античния град с името Якезли.
Изоставянето на старите поселения през следващите петстотин години превърнали античния град и средновековната крепост в това, което е днес наричаме – археологически обект.