ДЕУЛТУМ КОЛОНИЯ НА РИМСКИ ВЕТЕРАНИ

 

VІІІ Августов легион (legio VIII Augusta) е настанен на постоянен лагер в Нове (дн. град Свищов) малко преди тракийското въстание от 45-46 г. Той е включен във военните експедиции на римляните в Северното Черноморие. В края на 70-те години легионът е бил устроен в Argentorate (дн. Страсбург), където остава следващите три столетия.

Римската колония Деултум e основана в границите на римската провинция Тракия. Това е свързано с пенсионирането (дедукцията) на ветерани от този легион, по време на управлението на император Веспасиан, през 70-те години на І век. Римляните използвали термина „ветеран” (veteranus) за всички отслужили войници, които били почетно освобождавани от военна служба след нейното изтичане. Като социална група, ветераните се появяват в резултат на промените настъпили в римската войска. Дългата военна служба била съпроводена от определена държавна политика по отношение на войниците, продължили службата си в напреднала възраст. При своето уволнение римският войник получавал като награда за службата си към държавата правото да владее парче земя (missio agraria) и значително парично възнаграждение (missio nummaria). Съществува предложението, че след края на гражданската война от 68-69 г. в Деултум са били настанени няколкостотин ветерани с техните семейства. Те са били пълноправни римски граждани, ползвали са се със значителни привилегии, които се състояли в неплащане на основните данъци (tributum capitis и tributum soli). Официалният език в колонията е латински. По времето на Принципата колониите в източните провинции на империята несъмнено са били белязани от отъждествяването им с римската държава, но от друга страна те имали характер на индивидуални граждански общности. Колониите се вписват в мрежата от гръко-римските източни градове с техния специален статут. Те били организирани като градски център и притежавали територии, на които били разположени селища, които са под тяхна юрисдикция. В гръко-римските градове самоуправлението е било отличителна черта на тяхната автономия, което налагало съществуването на градски институции като буле (градски съвет), в който влизали най-богатите граждани и демос (народно събрание). Подобни институции имало и в организацията на колониите, като за градския съвет бил използван терминът ordo, а с populus е означавано народното събрание. Надписът от 82 г. открит в Рим, представлява единственото запазено свидетелство за политическото устройство и структурата на управление на колонията – наличието на местна curia (градски съвет) и на duumviri (изпълнителната власт на колонията в лицето на двама магистрати).

 Известен пасаж, написан в средата на ІІ век сл. Хр. от римския автор Авъл Гелий, е най-ясно формулираното определение в римската литература на отличителните белези на римските колонии през императорския период:

„А колониите имат съвсем друго положение, защото те не се домогват отвън до римско гражданство, нито се крепят на свои собствени корени, а са като филизи на римската държава, които живеят съгласно с всички нейни закони и учреждения, а не съгласно със своя воля и разбирания. Обаче този статут, макар по-зависим и не тъй свободен, се смята все пак за превъзхождащ и заслужаващ предпочитание поради мо-щта и величието на римския народ, чиито изображения и отражения в умален вид като че ли представляват колониите ...”

 

(Авъл Гелий, Атически нощи, XVI, 13)