Византийският Девелт

Сложните процеси и бурни събития през V – ІХ в. в Източната римска империя, наричана Византия, се отразяват и върху съдбата на града. Той е бил опустошаван няколко пъти от различни племена: готи, хуни, авари, славяни. В началото на VІ в. в района се разиграва бунтът на военачалника Виталиан, който също е бил съпроводен с военни действия. В първата половина на следващия районът на бургаските езера, включително Дебелт е няколко месеца е бил системно ограбван от интернационалната армия на хагана на аварите.

Резултатите от археологическите разкопки позволяват да се прецизират датите на някой от тези разрушения и да се проследят промените във функциите на големите сгради. Върху развалините на храма на императорския култ през ІV в. е била построена резиденциална сграда, а върху нейните през следващото столетие – склад за зърнени храни. В централните помещения на античната баня през VІ в. също възниква голям склад, а през следващите върху развалините му се появяват множество помещения, някои от които несъмнено – жилищни. Окончателно са изоставени кварталите извън крепостните стени, като строителни материали от разрушените постройки са били използвани за новите.
Още през V в. уличната мрежа в много участъци е била изоставена и върху настилката й се появяват бедни еднофамилни къщи, направени от кирпич и събрани от старите градежи ломени камъни. По същото време се правят преправки на крепостните стени, които продължават и през следващото столетие, когато е била затворена източната крепостна порта.
Стремително пада качеството на живота. В началото на VІІ в. на практика изчезват монетите и импортните материали. Изключение донякъде съставят амфорите и строителната керамика, докарвана от Константинопол. Керамичните съдове и битовите предмети стават много по-прости и груби, изчезват дребните метални предмети като накити и фини инструменти. Зидовете от този период са градени без хоросан от небрежно струпани камъни и фрагменти от антична строителна керамика. Като цяло територията на града се свива, а от разположените наблизо през античността многобройни селища вероятно са оцелели само няколко.
Независимо от упадъка Девелт запазва значението си на един от ключовете към покрайнините на имперската столица. Имената на неговите епископи се срещат редовно под важни църковни документи. Върху нисък хълм южно от реката е построена нова силна крепост, очевидно предназначена за постоянен гарнизон.
След териториалните придобивки на България по времето на хан Крум в началото на ІХ в. на южния бряг на реката е била преместена от Месемврия основната митница на Империята за търговия със северните и североизточни държави. От нейните развалини бе събрана голяма колекция от оловни печати. Тя е единствената подобна институция от ранното средновековие в Европа, проучена археологически. Съдейки по намерените монети е функционирала до средата на столетието.
От определението “Митничар на Дебелт в Романия” върху оловен печат, може да се предположи, че е съществувал и “Дебелт в България”, който е бил разположен на север от реката. Така се появява възможността да се очертае източният участък от границата между двете държави през ІХ в.
Изучаването на материалната култура но жителите на византийския Девелт има висока стойност за изясняване на начина, по който античната се е трансформирала в средновековна. Това е един от малкото обекти, не само в България, напълно достъпни за археологическо проучване.